Всъщност въпросът за женската сексуалност, започнат от Фройд във връзка с работата му с хистеричките, довежда до откриването на психоаналитичната теория. Лакан, който тръгва от фройдовите постулати, достига до енигмата на сексуално отношение - “non sexual rapport””, използвайки определен логичен модел за това представяне.
Лакан подчертава, че „Човекът е само едно означаващо. Една жена открива един мъж през означаващото. Един мъж открива една жена по същия начин – и това може да ви се стори странно- това може да се ситуира през един дискурс, като, ако това, което твърдя е вярно, а именно , че жената е не цялостна - винаги има нещо в нея, което избягва дискурса“ .
В този план, К. Алберти споделя в своя аргумент, посветен на клиничните разговори за жената, организиран от Световната асоциация по психоанализа през март, 2022г, че: „В несъзнаваното да бъдеш жена е да си непоправимо белязан от липсата, засегнат от знака минус. Това е гледна точка, която се корени в силата на отпечатъка (детски спомен) на въображаемото сравнение на мъжките и женските тела и която кара да се вярва в едно отсъствие от страната на жената и в кастрацията на майката. От това „да имаш“, пришито към тялото, следва, че мъжът мисли за себе си като цялостен, докато другият пол е белязан от непоправима непълнота със своето снаряжение от разочарование, изискване, ненаситност и вечно съперничество между мъжете и жените.
Жената съществува само в своята уникалност неповторимост. Затова се говори за жената с главно Ж като единствената. Множествената форма не обяснява същността на жената, а напротив. Да бъдеш жена е един процес на изобретяване, отразяващ уникалността на всяка една жена, процес, който е субективен и специфичен за всяка жена- една по една.
Една жена на път
Една жена, И, на средни години, прави заявка за терапия поради трудности във взаимоотношенията с настоящия партньор.
В терапията тя говори за своите трудности по отношение на намирането на свое собствено място, както в дома, в семейното жилище, така и при настоящия партньор. Според нея, нещо се повтаря, независимо, че е живяла в няколко различни държави.
Пациентката е от семейство на разведени родители. Живяла е с майка си и с по- големия си брат. Бащата ги напуска, когато тя е в ранна юношеска възраст. Говорейки за своето детство, тя споделя, че винаги е била в позиция да изпълнява желанието на другите, игнорирайки своите собствени.
В работата си с тази пациентка , би могло да се определи като процес на преминаване от това, което не спира да бъде написано от дишифриране на означаващото към един процес, който от това, което не спира да бъде написано, се стига до невъзможното на това, което не спира , но е вече не е написана, т.е въведена е ролята на означаващите за субекта в отношенията между половете.
Жената беше избрала един аналитичен път да открие отговори на своите дилеми, свързани с партньор, с позициите да бъде дъщеря и жена. Тя сподели, че романсите и „розовите ухажвания “ са всъщност една измислица, към която се е стремяла, подобно на всички други жени, но която няма нищо общо с реалността, и в това не е истинският въпрос за нея, а по- скоро как да изобретява баланса на отношението между половете.
Y. Hristozova , Feb, 2022