Идеята за ролята на тялото на субекта в психоанализата провокира със със своята загадъчност и мистериозност, въпреки напредъка на технологиите и медицинската наука. Въпреки, че „психоанализата“ се осъществява посредством речта, в психоаналитичния кабинет си дават среща телата на говорещите същества. В този план Лакан въвежда схемата на Боромеевия възел, за да представи като функционално единство от трите регистъра - реален, символичен и въображаем, захванати посредством „синтома“ своята концепция.
В XX семинар той разкрива мистерията на тялото, разглеждайки го като уникално обединение между речта и тялото на субекта. Появата на тези нови елементи – а именно отношенията между несъзнаваното и parlêtre, симптома и синтома, се превръщат в крайъгълни камъни на психоаналитичната практика.
Защо Лакан въвежда понятието „лаланг“ и му отрежда първостепенно място? В известната статия „Женевска конференция за симптома“ от 1975, той говори за корените на симптома. Разглежда значимостта на начина на общуване с бебето. Новороденото бива посрещнато от значимите близки посредством речта, то се ражда първо в символичното, с очакванията и представите, които близките градят за него или с липсата на такива. Известно е, че детето приема езика отвън, ражда се, в т. нар. езикова баня, където речта е навсякъде около него и тя оставя следи върху тялото му. То бива белязано от езика, породен от сблъсъка между езика и тялото и това има своите последствия върху формиращата се психична структурата на субекта. Тази съдбоносна среща се превръща в отправна точка за изследване от психоанализата.
Лакан подчертава, че: „:“ Parents mould the subject in this function that I call symbolism. Strictly speaking this means, not that the child is in any way the basis of a symbol, but that the way in which a mode of speaking has been instilled in him can only bear the mark of the mode in which his parents have accepted him “ (3).
Родителите формират субекта посредством тази функция, която аз наричам символична. Казано по- точно, това означава, че не детето е основата на някакъв символ, а че начинът, по който му е било говорено дава отпечатък в него, и може да носи само белега на начина, по който родителите са го приели “ (3).
Ние чуваме нещата, преди да можем да ги разберем, така че значението първоначално е отделено от чутото. В този процес се формира структурата на истинското несъзнавано, проявяващо се в живота на субекта подобно на един рояк – като множество от еднородни елементи, съпътстващи жизнения цикъл.
Езикът се явява като създател, конструиращ субекта, и следователно симптомът има своите по- дълбоки корени.
В този план се поставят важни въпроси, които ще изследваме в последващата ни работа като:
Как въздейства речта на Другия върху субекта и неговото тяло? Какви неистини могат да се произведат? Възможна ли е психоанализата като процес на терапевтична грижа чрез словото в нашия глобален, но и локален свят, където функцията на Бащината позиция се изобретява? Какви са последствията за субекта, когато един доминиращ дискурс на Господаря подчинява интимността? Действена ли е позицията на бащата, или е превърната в пасивно робска?
Поразяваща е епидемията от страдащи тела, чиято собствена интимност е напълно отречена, и които търсят спасение единствено в имагинерното. Или от шарлатани, чиито съвети костват животи. Думите сякаш са загубили стойност и отстъпват пред инвазията на индустрията, основаваща се на оралността. Решения се търсят от (един)Друг Господар, чийто цинизъм е очевиден в езика. Този затворен цикъл на безкрайно повторение във времето и пространство, изправя субектите пред невъзможното за понасяне – както в себе си, така и на другите. Задейства се един маскарад на безконечната наслада, за да се запълва бездънния съд на Данаидите.
Така във времето на упадъка на Бащината позиция , се появява въпросът за истина за субекта, крехка и несигурна.
Как да работим към симптома и трябва ли като аналитици да преминем през променящата се диалектика на желанието, през клопките на фантазма, да се откажем от миражите, за да търсим истината за субекта?
Йорданка Христозова
Библиография
1. Lacan, J Seminar VI ”Desire and its interpretations”
2. Lacan, J. Seminar XX Encore
3. Lacan, J, CONFERENCE À GENEVE SUR LA SYMPTOM, 1975 October
4. Roy, Daniel „Insult to speech“, Materials of WAP congress, 2022 :Woman does not excists”
5. Stevens, A, “The body in psychoanalysis”, Lecture at the LS of NLS, November, 2020
