Психотерапията за деца е метод на работа, който се основава на психоаналитичните теоретичните концепции на Фройд и Лакан, потвърдени в клинината практика. Бих казала, че психотерапията с деца се различава от тази на възрастните, поради спецификите на детското развитие. Важно е да се уточни начина на придружаване на детето, за да се отвори свободно пространство и детето да бъде подкрепено в своите изобретения. С възрастните това се случва по различен начин, но отново водеща линия е изобретяването спрямо уникалността на субекта.
Ако се върнем в далечната 1946 година, в годините след Втората Световна война, ще видим с колко много труд и внимание е писано за децата. Разбира се, в полето на детската психотерапия си дават среща различни психоаналитичтни представители и школи, като Мелани Клайн, Доналъд Уиникът, Франсоаз Долто и др. Дъщерята на Фройд- Ана Фройд, която работи с деца, след войната, оставя ценни следи от работато си, върху който можем да прочетем и анализите на Жак Лакан. За мен е особено ценна информацията, посветена на детската фобия и страхове, където се показва едно финно наблюдение и анализ.
В избора на специалист е важно да се ориентирате към три неща:
1. Академично образование- в областта на психология, педагогика, и др. в хуманитарната сфера.
2. Психотерапевтично, респ. психоаналитично формиране. Обикновено това представлява обучение в определен метод на работа, свързано с продължителност, принадлежност към определена школа, ченство в професионална организация, зад която стоят определени етични принципи и регулируемост от закон.
3. Супервизия и обучение. За всеки специалист е от изключително важно значение още в първоначалната практика да се извършва под супервизия, вид менторството от утвърден специалист. В последствие супервизията се превръща в съпътстващ принцип на работа . За съжаление това в България клиничната практика на психолози, психотерапевти не е регулирана със закон, за разлика от други европейски страни. Трябва да се да отбележи че в редица професионални общности- като "АБПП" - Българско пространство за психоанализа, "БОЛП" - Българска общност за Лаканианска психоанализа, "БАП" -Българска асоциация по Псхотерапия, съществува устав и норми за регулация, базирани на водеши принципи и международен опит. Въпрос на етика и почтеност, на отговорност към детето и всеки клиент е да се работи в полето на професионалната етика!
Друг важен момент е продължителното обучение, участието в редовни форми на обучение, като семинари, конференции, представяне на работа, участие в тероетични форми на обсъждане. Това подпомага допълнително работата на специалиста.
В този план може да се проследи доколко едни специалист заявява себе си като такъв в професионален план. Споделям мнението, че завършването на специалост или вземането на диплома по психология е едно начало, но клиничната работа с хора изисква допълнителна работа както върху себе си, т.е. собствена анализа, така и участие в професионални събития.
3. В кабината на психотерапевта се играе! Да, когато се работи с деца, играта е основното средство на работа с цел терапевтична интерпретация. Разбира се, това се случва не без участието на семейството, затова говорим за обучен специалист, който да чува терапевтично детето по различен начин, както и да създава доверителни контакти със семейството. Детето говори не само чрез думите, но чрез движенията на тялото си и всичко това се улавя от наблюдателния специалист. В моята практика, в работата с деца, се базира и на психомоториката на детето, чието наблюдаване и отчитане е изключително важно за неговото развитие.
Колко време е необходимо да се работи с психонтерапевт? Различно, в зависимост от всеки индивидуален случай. Понякога и една консултация е достатъчна. В други случаи - съпровождам дадено дете и семейството му в продължение на години, 10 - 15, в последствие и техните семейства. И все пак- нека уточня, че при децата действа принципа - тук и сега. Невероятно е как нещата могат да се променят за кратък преиод, докато при възрастните, преработката на един проблем изисква години!
Бих желала да споделя някои случаи от практиката си.
"МАЙки"
Дете в 1- ви клас, момченце е в началото на учебната година. Класната споделя, че "ходи на психолог", защото семейството е в процес на развод, детето е тревожно и подтиснато в час, като напоследък отказва да работи в часовете, често плаче и тази промяна в поведението му тревожи всички. След разговор с майката, дали тя разрешава да се направи един разговор с детето, се провежда консултацията в интитуцията. Разбирам, че на детето "психологът" му е забранил да носи "МАЙки- то" в училище, както и майка му. Разбира се, има регулация по отношение на използването на мобилните средства. В случая поговорихме с детето за "МАЙки"- то , за неговата майка, за семейството и родителите му, както и за промяната, за правилата. Уточнихме, че да носиш на ръката си"МАЙки", /от английски "my key" /не е като да си с майка си . Всъщност зад т.н. омоними, "my key", което е името на малкото часовниче за ръката на детето, и думата"Майки" стои солидни терапевтичени и теоретичени принци, като връзката майка - дете, процеса на отделяне, преживяването на тревожност и др. но всички тези въпроси изкристализираха в една кратка интерпретация, която като терапевт направих и тя даде своя резултат, повлиява симптоматиката на детето. След този разговор детето нямаше повече прояви, свързани с тревожността в училище.
"ЛЪВ"
Консултант към към екип от лекари - специалисти, консултиращи семейства- бежанци от Украйна.
В лекарския кабинет се провеждат първоначалните консултации и срещи със семействата.
За консултация идва една жена, майка на две деца, момче на 7 години и момиче на 13. Според нея синът и има чести прояви на агресивност и хиперактивност, докато дъщерята - отказва да се храни. Семейството е напуснало Украйна, пради военния конфликт и понастоящем живее в по- малък град, настанени са в хотел. Първоначално майката представя семейството си, говорейки за проблемите на сина и дъщерята. После, задавам няколко въпроса към момчето и момичето, за да се запознаем и уточним начина на работа. Разбирам, че момичето отказва да се храни, шляе се из улиците, има трудности с това да припознае и очовечи мястото, където в момента живее. Тъгува за котето, за дома си, за приятелите, за храната и начина, по който тя му се приготвя в дома му. Храната като символ на дома и загубеното цяло. Страхува се дори да артикулира страха за баща си, който воюва и не е дошъл с тях. Всъщност един цял изгубен свят, който се е сринал пред детето, пред майка му и пред семейството му, завладял е с безпощадността си всички, и те са изправени пред зейналата пропаст и пред реалната липса на бащата като опора в семейството като заедно, така и всеки един поотделно. Отключилата се тревога бясно продуцира симпом след симптом и засяга всички, неудържимо. Една нахлуваща реалност, без граници, и без край във времето и пространството.
Момченцето, заслушано в разговора ни, става, поради неообходимост да се премести към другия консултант. В този момент майката ме кани да заема освободилото се място. Благодаря, но отказвамкато обяснявам, ясно че "Това е мястото на Лъв, / името на момчето/. Момченцето ме чува и това внася успокоение в тялото му, сякаш за малко, неговото място е зачетено, неговият субективен свят не е сринат, не е изпепелен, изчезнал, порутен от нахлуването на един Свиреп Друг.
Тази първоначална среща отваря пространсво за разговор с момчето и момичето, с майката, за да се търсят и изработват опори, придружени от думите и присъствието на терапевта.